Годината е 1951, само две години след пастирския процес, в който са отстранени водачите на протестантските църкви и една година преди процесите срещу представителите на католическата църква. В този период комунистическият режим става все по-агресивен и безмилостен спрямо Божиите хора. И докато на процеса 1949 година максималната присъда е строг тъмничен затвор, то през 1952 година са произнесени и четири смъртни присъди (смърт чрез разстрел).

   В същото време пипалата на Държавна сигурност започват все повече да обхващат църквата в България. Службите търсят да вербуват вярващи хора, които са готови да станат доносници и предатели в църквата. Точно чрез предателите Държавна сигурност е контролирала и обезкървявала Христовата невяста.

   Пастир Христо Куличев, който сега е на 82 години, тогава е бил само на 21 години. Времето е трудно, истинските пастири са хвърлени в затвора, църквата е скована от страх и обхваната от предатели. Комунистическият режим става все по-жесток и безмилостен.

   Пастир Здравко Стефанов Безлов въпреки своята младост (25 годишен) на процеса през 1949 г. получава тежката присъда от 15 години строг тъмничен затвор, 250 000 лева глоба и конфискация на имуществото в същия размер. Затова при опита за вербовка, оперативният работник от ДС предлага на младия Христо Куличев "да помисли за положението, в което се намира". А положението е много, много сериозно. Когато си на 21 и имаш информация за изтезанията в подземията на ДС, за дългите години в затвора, за това, че може и да не излезеш жив от него, си даваш ясно сметка "какво е положението". В такъв момент трябва да решиш на кого ще служиш. На Исус Христос, Който ти дава вечен живот или на репресивния апарат целящ унищожаването на Христовата църква. Кой път да поемеш - пътя на верността или пътя на предателството.

   Благодарим на Бог, че има такива Божии мъже като Христо Куличев, които през черната нощ на комунизма са направили своя избор да служат на Христос и Неговата църква. Това се потвърждава и от думите на оперативния работник от ДС: "Той не може да бъде сътрудник на службата(ДС)", "не се плаши от затвора", "Куличев се очерта като страхотен фанатик".

   Ако имаше повече фанатици за Христос като нашия брат, църквата по време на комунизма и след промените щеше да бъде чиста и силна. Рапортът завършва: "с предложение за привличането му под следствие и даването му под съд".

   Странно е как един млад човек през страшната 1951 година отказва да стане сътрудник на Държана сигурност, а други през 1987-88 година са станали предатели, въпреки залеза на комунизма в България. Това само показва, че верността не зависи от времето и обстоятелствата. Просто трябва да почиташ и обичаш Христос повече от всичко.

Динко Георгиев