Книгата беше представена на 30 май в Софийска градска библиотека.

   Ако желаете да закупите книгата, можете да поръчате на email: angel_pilev@abv.bg

                                                УВОДНА ЧАСТ на книгата

   Отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност (ДС) разкри нейното зловещо присъствие навсякъде в българското общество. Оповестена беше агентурната мрежа на ДС по високите етажи на властта, науката, образованието, изкуството, обществените организации. Появата на топ агенти и в областта на религията изглеждаше неизбежно. Но когато през месец март 2012 г. Комисията по досиетата оповести имената на известни и уважавани духовни водачи, действали като агенти на ДС в почти всички религиозни деноминации, особено активно във висшия клир на Православната църква, хората бяха наистина шокирани. Служители на Бога се оказаха с две лица, подобно на езическия бог Янус, символ на двуличие в древния римски пантеон.

   Настоящата книга е за авторитетни пастори от българските протестантски църкви, вербувани и използвани като секретни агенти на Държавна сигурност по време на тоталитарния комунистически режим.

   Защо тази книга трябваше да бъде написана?

   Както се видя, кратката анотация на Комисията по досиетата не беше достатъчна да даде отговор преди всичко на вярващите за причините и обстоятелствата, довели до парадоксалното служение на свещеници в ущърб на вярата им. Повечето от оповестените като агенти на ДС пастори категорично отрекоха своята бивша принадлежност към секретните служби. Появиха се различни изявления от ръководства на църкви, както и лично от оповестените за агенти пастори, в които се застъпваха различни тези. Някои от пасторите обявиха досиетата си за измислица на ДС, фалшификация, проведена чрез Комисията по досиетата, за да се дискредитира Църквата и нейните водачи. Други се опитаха да представят своето сътрудничество като действие за опазване на Църквата от репресии и унищожение. Заговори се за принуда при разпитите, манипулирани от служителите на ДС рапорти, фиктивно сътрудничество. Общото в изявленията на църковните ръководства беше позицията на защита на оповестените за агенти пастори и кредитът на доверие към тях да останат на ръководните си позиции.

   Създаден бе прецедент. Вярващите, имали пълно доверие в своите водачи и свещеници, сега трябваше да преоценяват своето отношение в условията на дебати "за" и "против" и всъщност в условията на недостатъчна информация за случилото се години назад.

   Какво трябваше да се направи?

   Библията учи да не си служим с полуистини, за да не се окажем лъжци. Тези, които държат на чистотата на Църквата, са длъжни, като следват правдата, да изчистят съмненията и петната от миналото. Истината не може да бъде разкрита, ако изследването за това минало не излезе извън църковните политики на "дискретност". Защото проблемът с пасторите агенти не е вътрешно-църковен въпрос, а обществен скандал, абсурден, противоречив и чакащ своето публично изясняване.

   Въпросът за агентурното минало на пасторите е многопластов. Той не засяга само действията против Църквата и християнската вяра от партийния и държавен апарат по време на комунистическия режим, но и свободата на хората тогава и сега, защото дори в условията на демокрация могат да действат същите механизми за контрол. Затова тематиката на настоящата книга продължава да е актуална.

   Засега обаче ние сме ограничени да ползваме част от архивите на ДС, да анализираме случилото се в недалечното минало и търсим отговор на 3 главни въпроса:

   – Били ли са пасторите, оповестени от Комисията, реални агенти на ДС?

   – Какво са вършили агентите и дали са опазвали Църквата?

   – Съществува ли тотална фалшификация относно пасторите агенти на ДС, за да се нанесе удар на Църквата и обезвери обществото?

   За съжаление болшинството засегнати църковни ръководства не се заеха сериозно с тази задача, но употребиха средства и енергия, за да опровергаят данните от досиетата. Опитите да се предизвика дискусия и църковни срещи за изясняване на тези въпроси удариха на камък. Вместо това някои църкви заеха твърда отбранителна позиция за защита на пасторите си, с мотив да "запазят" авторитета на Църквата, а опитите за диалог бяха обявени от църковни водачи за кампания, рушаща "църковното единство".

   И днес аз продължавам да вярвам, че обществото трябва да знае и да има мнение по тези въпроси. Затова се заех с нелеката задача да проуча и систематизирам достъпните архивни единици на ДС за пасторите агенти и тяхното "специфично" поведение в служба на държавния репресивен апарат. Един от мотивите за написването на тази книга бе да разбера и обясня раздвоението на тези духовни водачи, които са шпионирали в Църквата. Те убедено са проповядвали Божието слово (помня мощните проповеди на някои от тези водачи), молили са се заедно с другите и са ги окуражавали, помагали са, създавали са доверие и са направлявали църковното общество. После са сядали на масата в "скришната стаичка" и са започвали да пишат своите донесения – кой с кого се е срещал и какво е казал, имена, адреси, отчет за получените секретни задачи, даже и препоръки за действие срещу СВОИТЕ. В едното им ухо е "говорел" Бог, а в другото е звучал гласът на водещия ги офицер от ДС. Някои са имали "безобидната" задача да известят за пристигането в църквата на западни мисионери, други са провеждали доста активни секретни мероприятия за залавяне на внасяни нелегално в страната Библии. И ето, след години, някои от тези "пастири" говорят как са спасявали Църквата. Винаги е имало разузнавачи, но едно е да отидеш в лагера на врага, нападнал твоята родина, и да докладваш на СВОИТЕ за неговото въоръжение, за да защитиш род, семейство и дом, а друго е да докладваш за своите в услуга на ВРАГА на Църквата.

   Всичко това може да е парадоксално и трудно за обяснение, но ако трябва да го кажем просто и ясно – то е коварно предателство. Ако е съществувало, разбира се. Ако оповестените пастори са били реални агенти на ДС в църквата.

   Ще се опитам да установя това заедно с читателя на тази книга.

   От автора