Предателството е дейност, която е присъща за духовно падналия човек. Тя е от Адамово време и присъства в човешката история до днес. За съжаление това се отнася и за църквата, в която винаги е имало предатели. Историята на българския евангелизъм в периода на тоталитаризма се характеризира с предателства на всички нива – от председателите на съюзи до обикновените миряни. Това е много тежко духовно наследство, което има своето негативно отражение и в съвремието ни.
Истината е, че проблемите с предателствата в българското евангелско движение не са от вчера. Те започват в годините на комунизма, когато сътрудничеството с вездесъщата ДС е било нещо обикновено и задължително за всеки пастор. Малко са били пастирите, които са се осмелявали да отказват сътрудничество с ДС, поради което са били считани от властите за неблагонадеждни. Мнозина от тях са били репресирани, уволнявани, интернирани и затваряни в лагери и затвори, защото са устояли на натиска и са останали верни на Бог. За съжаление тези, които са предпочели лесния път на компромисите с властта, са повече и жалкото е това, че те са възпитали свои последователи, които също като тях са били верни на комунистическата партия, а не на Бог.
През комунизма е битувало абсурдното словосъчетание “пастор-ченге”. Председателите на съюзите са предупреждавали всеки, който е искал да поеме ръководството на църква, че трябва да стане агент на ДС. За повечето кандидат-пастори сътрудничеството с комунистите не е било проблем, защото е “трябвало да се подчиняват на властите”. Така те са успокоявали гузната си съвест.
Несъстоятелните сегашни оправдания на пасторите-агенти на ДС ми напомнят за мърморенето на Адам, който не пое отговорността за греха си, а прехвърли цялата вина на жена си. Само че в случая ролята на Ева се поема от Държавна сигурност. Тя ги е изкушила и те не са могли да устоят.
Вместо да се покаят публично за греха си на предателство, пасторите-агенти не желаят да поемат отговорност за престъпленията си спрямо църквата, въпреки че са имали правото на избор – да приемат или да отхвърлят сътрудничеството с комунистическата и безбожна репресивна власт. Те не са устояли на съблазънта на ДС и са имали възможността да изчистят името и съвестта си чрез покаяние и оттегляне от ръководните постове, на които са били поставени от комунистите. Досега обаче никой не го е направил.
За голямо съжаление съюзните ръководства на евангелските деноминации предпочитат мълчанието и прикриването на истината за своите доносници, а не откритата дискусия, която отдавна трябваше да се проведе на извънредни събори, на които да се вземат принципни решения относно църковните агенти на ДС. Но тъй като това не стана, сега всяко забавяне удължава агонията на духовното падение и закоравяване на предателите.
Жалкото е, че за много християни предателството не е грях, който изисква покаяние и съответстващите на него дела. Ако някой от осветлените пастори-агенти беше извършил друг грях, той щеше да бъде освободен веднага от всички ръководни постове. Примери има достатъчно – прелюбодейците и еретиците се уволняват светкавично, но предателите се защитават, защото са невинни „успешни пастори”. Това е отношението на съюзните ръководства, в чийто състав има доносници.
Днес някои църковници несмислено призовават да се спре с говоренето по темата за досиетата, защото те са в миналото и ние трябва да оставим всичко на Божия съд. По-скоро трябвало да защитим пасторите-агенти, защото те „не са предатели, а герои”, които са се съгласили да сътрудничат на ДС, но целта им била да запазят църквата. Тъй като всички се нуждаем от изясняване на истината по този въпрос, затова по темата не трябва да се спира да се говори, защото родените след преврата на 10-ти ноември 1989 г. не знаят нищо за репресивната и безбожна комунистическа ДС.
Мит е, че пасторите-агенти са запазили църквата чрез сътрудничеството си на ДС. Църквата била немислима без “труженици” като тях, които трябвало да работят на “тихия фронт” за благото на миряните. Тези пастори никога не са били пастири, но за сметка на това са били агенти под прикритие, които са служели много успешно на дявола. Това са съвременните валаамовци.
За защитниците на пасторите-агенти те са герои. Но могат ли да бъдат герои хора, които са предавали своите събратя и са писали доноси срещу тях? Те не само че не са запазили стадото, което Бог им е поверил, но дори са съдействали за неговото разпръсване. Не те са запазили църквата, а Бог, въпреки тяхната активна дейност в услуга на комунистическата атеистична власт.
Всеки носи отговорност за думите и постъпките си пред Бога и пред обществото. Аз не осъждам пасторите-агенти, а ги съжалявам. Те доброволно са избрали да бъдат предатели на църквата. Бог ни е дал право на избор и всеки сам избира на кого да служи, но едно е повече от ясно, защото е библейска истина - никой не може да служи на двама господари! Гнусно е, че много пастори са съчетавали служенето на Бога и Мамона, което било, според думите им днес, тяхната “пастирска Голгота”. Каква наглост!
Чест прави на искрените работници на църковната нива, които бият камбаната за заспалата гузна съвест на пасторите-агенти и за техните защитници. Обществото трябва да има нетърпимост спрямо тях, защото те са срам и позор за църквата и не заслужават да бъдат ръководители в нея.
С позорното агентурно наследство трябва да се скъса веднъж завинаги, ако искаме да продължим делото, което ни е завещано от героите на вярата. Какво ще оставим на потомците? Всеки решава сам за себе си, но нека не забравяме, че от избора ни зависи бъдещето ни – нашето и на църквата.
Аз призовавам всички разкрити и неразкрити агенти на ДС от евангелските общности да се смирят и да напуснат ръководните съюзни и църковни постове, които заемат. Това ще бъде израз на тяхното покаяние и пример за достойно поведение на осъзнали греха си хора.
Христос умря и възкръсна и за Своите предатели. Неуважаеми предатели, подайте си оставките, ако искате да дадете добър пример на своите пасоми и да бъдете запомнени с добро. Църквата не се нуждае от предатели, а от герои на вярата!
Тодор Ябълкаров
