Каин бе убил своя брат. Той не обърна внимание на Божието предупреждение колкото и да се стреми грехът към него, той да не го допуска в живота си, но да го покори. Каин бе завладян от своята омраза, не обърна внимание на това предупреждение и уби своя роден брат. Той си е мислил, че грехът му ще остане скрит и незабелязан, но за Бога няма нищо скрито. Пред Него всичко е открито. Той искаше Каин да разбере това и да изповяда греха си като не му каза "ти защо уби брат си", а го попита: "къде е брат ти Авел?"
Каин не се уплаши от въпроса на Бога. Не се стресна от това, че Бог се интересува от неговия брат и, все едно, че нищо не е направил, той искаше да скрие своя грях и отговаря най-безгрижно и безотговорно: "Не зная; пазач ли съм аз на брат си?"
Тази библейска история още в зората на човешкия род не буди ли тревога в душите ни, когато днес Бог се обръща към всеки един от нас и ни поставя отговорната задача да бъдем страж на брат си.
Не постъпваме ли и ние като Каин когато се наложи да прикрием своите грешки или престъпления? Не ни се иска да бъдем страж на брата си. Не ни се иска да поемем такава отговорност. Това отнема нашата независимост.
Не е ли тревожно, че ние съзнателно пренебрегваме Божията воля, за да оправдаваме себе си, да изтъкваме своите заслуги?
Не е ли тревожно, че в нашите взаимоотношения като църква се проявява лицемерието, неискреността, които се изграждат на лъжата?
Не е ли тревожно, че в църквите ни има сътрудници и доносници, които повече от двадесет години след промяната на 10 ноември 1989 година мълчат, спотайват се, крият се, че са били сътрудници на една атеистична власт, която е имала само една цел - разрушаването на църквата на Бога, която Той придоби със Собствената си кръв.
Не е ли тревожно, че когато тези сътрудници и доносници бяха публично обявени за такива, те не се засрамиха, а започнаха да представят "големите" си заслуги за преуспяването на Божието дело поради своето сътрудничество с враговете на Божието дело. А защо тези хора не се похвалиха със своите успехи по-рано?
Защо не изтъкваха колко благословено и успешно е било тяхното сътрудничество с тази безбожническа власт, която изгонваше от църквите тези, които отказваха да сътрудничат и бяха изпращани по лагери и затвори?
Не е ли тревожно, че някои църкви и техните ръководители оправдават и приемат за нормално и разумно предателството на такива сътрудници и доносници? Нима не разбират, че по този начин те стават техни съучастници като одобряват злите им дела? Защо те отправят обвинения по адрес на тези, които открито заявяват, че сътрудниците и доносниците е несъвместимо със служението на Бога.
Не можем да пренебрегнем и едно друго тревожно явление:
Ръководителите на тези църкви, които покровителстват своите сътрудници и доносници, показват, че те одобряват тяхното предателство Одобряват и тяхното отричане от своя Господ и Спасител. Тези ръководители се приравняват с техните господари, които са ги вербували и от служители на Бога са ги превърнали в слуги на сатана.
Още по-тревожно е, че тези ръководители, за да защитят своите отстъпници, заявяват, че отношението към тези отстъпници е въпрос на тяхната църква и другите църкви не трябва да се занимават с техните вътрешни проблеми.
Нека ръководителите на църквите, които подкрепят своите доносници и не искат други да вземат отношение към тяхната позиция по този въпрос да заявят:
Смятат ли те, че са единствената църква в България, която приема Господ Исус Христос за глава на своята църква? Смятат ли те, че другите църкви не са част от тялото Христово и нямат право "да им се бъркат"? Не са техен страж?
Ако не могат да направят такава декларация, тогава трябва да приемат, че както те, така и другите църкви в България са част от тялото Христово и всяка една част да работи за чистотата на това тяло и да се приема като страж но брата си с пълното съзнание за своята отговорност. В противен случай тя ще нанася вреди на тялото и ще пречи на Божието благословение.
Думите на нашия Господ са ясни: Не можете да служите на двама господари. Не може един човек да бъде сътрудник на една партия, която има за цел унищожаването на църквата и заедно с това да бъде служител в църквата и да проповядва Христовото Евангелие.
Дано всеки, който все още е пленник на сатанинските измами и лукавство да изповяда греха си и да отстъпи от нечестието, за да не служи за съблазън и пречка на Божието дело.
Пастир Христо КУЛИЧЕВ