УПОРИТОСТТА НА ДЯВОЛА

  Една баба учила своите внуци да не говорят лошо за другите защото от всеки човек могат да научат нещо хубаво. Едно от тях я запитало: „Бабо, та какво хубаво можем да научим от дявола.” Тя отговорила „Да се научим да бъдем настойчиви като дявола.” Колко пъти той ви кара да вършите зло? Колко пъти той упорито ви нашепва да вършите нещо лошо? Провалил се веднъж, идва втори, трети път.
  Същата упоритост проявяват и служителите на Държавна сигурност като се опитват да вербуват някой църковен служител. Викат го втори, трети път и когато се уверят, че от този човек не става доносник те или го наказват или го оставят на мира. При мене беше така. Понякога си представям как тези служители на Държавна сигурност са се събрали на група и се подиграват с поведението на този или онзи, когото са вербували и страшно ме боли. До там ли сме паднали – вместо хората да ни величаят, както са били първите християни, те да ни се подиграват! Но в действителност те се подиграват на тези, които не са вече Христови служители, а са Го предали, за да служат на Неговите врагове...
  Интернет отварям, за да видя пощата си, но не и това, което се публикува там. Имам убеждението, че интернета ми ограбва времето, а аз трябва да го използвам за други важни неща. Приятели ми споделят, че Вениамин Пеев публикувал неща с много лош и нехристиянски език. „Тогава защо си губите времето да ги четете”, беше моят отговор. За моя голяма изненада получих два материала писани от пастир Венеамин Пеев за п-р Васил Зяпков. За мое учудване те бяха изпратени от неговата внучка. Имаше придружаващо писмо – молба, на която аз се почувствах длъжен да отговоря. А за това против моето желание трябваше да ги прочета.

  Здравей п-р Куличев!
Имам една молба към теб - да прочетеш изпратения текст, чийто автор е Вениамин Пеев, и ми кажеш мнението си. Ти си единственият жив свидетел на станалото преди много години и познаваш дядо.
Ще ти бъда благодарна!
С най-добри чувства!
Милена

  Колкото и да ми беше неприятно, трябваше да прочета и двата материала:
  Първият: Васил Зяпков и дипломатическите проблеми между България и Западния свят.
  Вторият: Архивите говорят – пастир Васил Зяпков за масонството в българския евангелизъм.
  Предполагам, че и двете заглавия са поставени от Вениамин Пеев. Ще споделя изненадата си, че авторът не само се злепоставя като историк и богослов, но се излага като християнин и човек. Не мога да проумея към кого са насочени неговите удари – дали към Васил Зяпков като пастир на конгрешанските църкви или към самите конгрешански църкви. А може и към двете, както казва народната поговорка - „с един куршум два заека”, което е по-вярно. Вървят заедно. В желанието си да разкрие пастир Васил Зяпков, като голям дипломат и активен масон пренебрегва факта, че говори за един затворник, който не е бил на себе си, както и всички останали затворници с него в този процес. Защо показанията на пастир Зяпков са приети от пастир Вениамин Пеев за неоспорими доказателства, когато той е арестуван на 4 ХІ, а пренебрегва свидетелството на Харалан Попов и неговия брат. На процеса пастир Ладин Попов не се признава за виновен. На въпроса на съдията: „Брат ти Харалан Попов призна пред съда, че ти си му давал шпионски сведения. Кой от вас лъже, ти или той?” Отговорът на Ладин Попов е ясен и категоричен: „Той” и споделя, че „Бог беше Този, Който ми даде смелост за такъв отговор”. (Исторически архив стр.64).
  Може би този факт не е познат на Вениамин Пеев. Но защо потулва факта, че всички пастири са преминали през мелницата на Държавна сигурност и са били смазани и унищожени физически, психически и духовно и напълно обезличени, за да направят от тях „шпиони”. Пастир Харалан Попов споделя в своята книга „Изтезаван заради вярата си” много подробно как е станал „шпионин” и не само той, а всички в това число и Зяпков. Харалан Попов пише „Комунистите изготвиха цяла серия от „признания”, които да подпиша. Подписах ги. Ако ми бяха заповядали, че Бог е мъртъв, щях да го направя. Бях до толкова лишен от воля, че повече нямаше на къде (стр. 63-64).
  Венеамин Пеев постъпва много непочтено като се опитва да анализира личността Зяпков – шпионин, но не казва нищо за това, че е лишен от своята самоличност и воля. Харалан Попов е споделил това много искрено. Защо Вениамин Пеев премълчава тази истина и на кого иска да угоди като се опитва да прави догадки за поведението на пастир Васил Зяпков и го изкарва виновник за проблемите между България и Западния свят. Твърдението му е ясно ПАСТИР ВАСИЛ ЗЯПКОВ И ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ПРОБЛЕМИ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ЗАПАДНИЯ СВЯТ.
Може би той е виновен и за студената война между Изтока и Запада?
Не може ли пастир Пеев да проумее, че пастир Зяпков е бил само маша в ръцете на комунистите? Защо Вениамин Пеев не е използвал тези конкретни факти, които са явни на всички – за големите мъчения на пастирите, каква е била политиката на комунистите, защо използват пастир Зяпков, когато той не е нито политик, нито дипломат. Ако пастир Вениамин Пеев не разбере това и не го осъзнае той се е провалил като историк и богослов. Но той го е направил вече като пише две статии за пастир Зяпков, а не споменава нищо за другите пастири, с които са били заедно в един тиган и на един огън.
  Защо пастир Вениамин Пеев продължава да говори за „шпионската” дейност на пастир Зяпков и да прави публично достояние своите „проучвания”? Той не знае ли, че всички осъдени по първия и втория пастирски процеси са оневинени от всички обвинения и напълно реабилитирани със закон приет от 41-то Народно събрание 28 юли 2010 ДВ бр.62. Той не осъзнава ли, че да се обвинява един човек, който е оправдан е липса на всеки човешки морал, а какво остава за един пастир с претенции на богослов и историк?
  Съжалявам ако тези факти и други, които са свързани не само с пастир Зяпков, а с всички пастири, които бяха съдени с него са премълчавани от пастир Вениамн Пеев. Защо не е използвал конкретните факти, които са явни на всички – за големите мъчения на пастирите, каква е била политиката на комунистите към вярващите. Защо е седнал да залъгва наивни читатели с голямата дипломатическа дейност на пастир Зяпков, каквато той не е имал и за неговата масонска дейност, какъвто той не е бил? Като непосредствен свидетел пастир Куличев присъстваше в съдебната зала.
  Който иска повече подробности за пастир Христо Куличев и неговата „шпионска” дейност като бригадир представен от пастир Вясил Зяпков нека прочете книгата „Процесите – партията срещу църквата”. Тогава ще разбере фалшификациите на пастир Вениамин Пеев с едничката цел да злепостави пастир Зяпков. Но моля читателите за малко търпение да спомена две неща, с които пастир Вениамин Пеев ме предизвика. Това не значи, че предизвиквам някаква полемика с пастир Вениамин Пеев. Той трябва да бъде на ясно, че това няма да стане. Но това, което ще споделя е предизвикателство към читателите да се замислят, какъв човек е пастир Вениамин Пеев със своето поведение?

  1. Като редактор и съавтор на книгата „Вестители на истината” ще кажа, че книгата е издадена през 1994 год. Нямам предвид нелегалното издание на циклостил през 1984. Какво накара пастир Вениамин Пеев след 21 години да се интересува за „моята истина”. Но ще задоволя любопитството му. За мен има само една истина. Това е Господ Исус Христос, Който е Пътят, Истината и Животът. Моята молитва към Него е: „Боже, ти си ме научил от младостта ми и до сега съм разгласявал Твоите чудесни дела. Сега, когато съм стар и с бели коси, Боже, не ме оставяй, докато не разглася силата Ти на този род, Твоята мощ на бъдещите поколения.” (псалом 71:17-18) Ако за пастир Вениамин Пеев има други истини, това е негов проблем.
  2. Много е изненадващо защо пастир Вениамин Пеев се отнася с голяма настървеност срещу пастир Ангел Пилев, който има смелостта да говори открито против тези пастири, които са станали агенти на ДС (Виж неговата книга „Пастири агенти на ДС”). Защо той не е последователен в своето поведение. Защо пише срещу Петдесетния съюз и неговите представители като пастирите Зарев, Виктор Вирчев, Врачев и други. Защо покровителства пастири като Благовест Белев, Васил Еленков и Павел Игнатов, които бяха в една „Божия” църква. Последните двама споделиха лично с мене, че по нареждане на ДС дойдоха да помагат на наложения от тях Павел Иванов за „укротяването” на конгрешаните на ул.”Солунска” № 49, а пастир Христо Куличев бе в затвора. Защо е това негово открито двуличие? Това ли е неговата истина?
  Може би някои от тези събития са непознати за младото поколение и не искам да отегчавам читателите, със събитията, които донесоха смут, неискреност и нечестие в църквата и продължават да пречат да се освободи тя от комунистическото наследство, за да имаме в България една чиста църква, без бръчка и петно, както Христос очаква да види Своята невяста. Ще бъдем ли безразлични към това нечестие в църквата, което пастир Вениамин Пеев умишлено скрива със своите писания?

  Милена,
Надявам се, че донякъде отговорих на твоята молба. Зная, че майка ти те пазеше ревниво от разочарованията в църквата. Ако не можеше да видиш това разочарование в живота на някои хора, то достига чрез писмата на други. Дали пастир Вениамин Пеев ще разбере това и ще ти се извини, аз не знам. Но ти остави това в Божиите ръце и помни, че Христос никога няма да те разочарова. Той е верен в Своите обещания, грижа и любов. Знаеш това от баба ти и майка ти.




Христо КУЛИЧЕВ


facebook