Под това мото премина форумът, организиран от "Заедно за чиста църква", на 9-ти март в Пловдив. Целта му беше да се чуе гласът на жертвите на Държавна сигурност – близките на репресираните пастири и служители на Евангелието.

  Рождество ни казва, че Бог стана човек – тайната на Вечния, пазена съкровено даже и от Даниил – Деяния 12:4, 9, 13. Господ го отпраща да си отиде на мястото, да спре да пита и да настоява да знае всичко. Бог си има тайни – Второзаконие 29:29:"Скритото принадлежи на Господа, а откритото принадлежи на нас, за да го изпълняваме."

   "И Исус влезе в Божия храм, изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и преобърна масите на онези, които обменяха пари, и столовете на онези, които продаваха гълъбите". Мат. 21:12-16
  В очите на днешното сладникаво християнство да изпъдиш някого от храма, да преобърнеш масите звучи агресивно, злобно и необуздано. Представете си суматохата около търговците, преобърнатите маси, уплашените птици. Не е ли странно поведението на Исус? Не трябваше ли да отиде кротко и вежливо да помоли търговците да напуснат храма? Не е ли по-добре да направи кръгла маса и да разисква с тях до безкрайност?

  На 27-ти октомври в София се проведе форум на тема "Да останеш верен на Бог и себе си в превратни времена", организиран от АРЦ "Прелом", с участието на движение "Заедно за чиста църква".Форумът бе открит и ръководен от п-р Калоян Курдоманов. Основни говорители бяха п-р Христо Куличев, п-р Младен Младенов, п-р Ангел Пилев и председателят на движението Динко Георгиев. Спомени разказа Лигия Младенова.

  Като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истината Ефесяни 4:25.
  Големият английски драматург Шекспир казва: "Целият свят е сцена и ние всички сме артисти." А това означава, че всеки един от нас изпълнява определена роля в зависимост от своята професия, образование, способности, морал и след като я изиграе, слиза от сцената. Едни слизат от тая сцена по-бързо, а други се задържат по-дълго на сцената, дори и след като са станали за смях. Такива хора мъчно разбират, че трябва да се оттеглят защото търсят материални изгоди и лични изяви.

  Предателството е дейност, която е присъща за духовно падналия човек. Тя е от Адамово време и присъства в човешката история до днес. За съжаление това се отнася и за църквата, в която винаги е имало предатели.
  Историята на българския евангелизъм в периода на тоталитаризма се характеризира с предателства на всички нива – от председателите на съюзи до обикновените миряни. Това е много тежко духовно наследство, което има своето негативно отражение и в съвремието ни.

  Годината е 1951, само две години след пастирския процес, в който са отстранени водачите на протестантските църкви и една година преди процесите срещу представителите на католическата църква. В този период комунистическият режим става все по-агресивен и безмилостен спрямо Божиите хора. И докато на процеса 1949 година максималната присъда е строг тъмничен затвор, то през 1952 година са произнесени и четири смъртни присъди (смърт чрез разстрел)."

  Каин бе убил своя брат. Той не обърна внимание на Божието предупреждение колкото и да се стреми грехът към него, той да не го допуска в живота си, но да го покори. Каин бе завладян от своята омраза, не обърна внимание на това предупреждение и уби своя роден брат. Той си е мислил, че грехът му ще остана скрит и незабелязан, но за Бога няма нищо скрито. Пред Него всичко е открито. Той искаше Каин да разбере това и да изповяда греха си като не му каза "ти защо уби брат си", а го попита: "къде е брат ти Авел?"

  На 22.09.2012 г. в Стара Загора се проведе семинарът "Намесата на Държавна сигурност в църквата по време на комунистическия режим в България и последствията от това след промените", който беше организиран от движение "Заедно за чиста църква". Присъстваха радетели за чистота в църквата от цялата страна. Говорители бяха п-р Христо Куличев, п-р Ангел Пилев и п-р Младен Младенов.