ЦЕНАТА ЗА ВЕРНОСТТА И ТЕЗИ, КОИТО Я ПЛАТИХА

    Под това мото премина форумът, организиран от "Заедно за чиста църква", на 9-ти март в Пловдив. Целта му беше да се чуе гласът на жертвите на Държавна сигурност – близките на репресираните пастири и служители на Евангелието.

   Събитието беше открито от председателят на движение "Заедно за чиста църква" Динко Георгиев, който говори за пастир Харалан Попов и преживяванията на неговото семейство по времето, когато е бил в затвора. "Поболях се от мъка и болка за моята съпруга. Мисълта, че няма кой да помогне на семейството ми ме съсипваше" - пише п-р Харалан Попов в книгата си "Изтезаван заради вярата". Съпругата му Рут е била самотна и отчаяна с двете им малки деца Пол и Рода. Буквално са гладували и не се е намерил никой от църквата, който да ги подкрепи и да им помогне. Къде е била църквата и защо е изоставила семейството на п-р Харалан Попов? – попита Динко Георгиев. Тъжно, че действащите по това време пастори са следили дали вярващите помагат на семействата на арестуваните служители.

   Когато след 13 години п-р Харалан Попов излиза от затвора, не е могъл да намери място, където да се подслони и за голямо съжаление църквата не му е подала спомагателна и съчувствителна ръка. През 1988 г. се завръща в България от Швейцария и посещава църквата в Бургас, но п-р Виктор Вирчев (агент Николай) е имал заповед от ДС да държи Харалан далеч от хората и от амвона.

   Динко Георгиев завърши със становището, че църквата в България дължи извинение на семействата на репресираните пастири. Църквата се е запазила поради Христос и тези, които са платили цената, да останат верни.

   Цвети Куличева - съпруга на п-р Христо Куличев е израснала в християнско семейство, в което първи е повярвал дядо й. Той се е стараел да живее според това, което чете в Евангелието. Когато е почнало гонение срещу евангелистите, е бил уволнен от работа. Не е била допусната да следва в университета заради лоша характеристика, но пред нея не е стоял въпросът дали да допусне компромиси в живота си.

   Съпругът й е бил пастир на Първа евангелска църква в София, но е бил осъден от комунистическата власт и уволнен. Семейството му се е молило и постило за него, докато е бил в затвора. Църквата е била единна и не е искала да приеме наложения от властите пастор Павел Иванов.

   При обиск в дома им е конфискувана християнска литература и милиционерите са казали, че имат достатъчно доказателства за ареста на съпруга й. Уповавала е на Бога за живота на мъжа си и е насърчавала децата си, че Бог няма да допусне да умрат от глад. Той им е давал дързост и те са усещали Неговото присъствие по време на изпитанията.

   Един януарски ден на 1985 г. п-р Павел Иванов е дошъл с милиция и е посочвал кого да арестуват. Хората от църквата не са разрешили на милиционерите да го поставят за пастир. Глобили ги за нарушаване на обществения ред. "Днес лъвове да бяха пуснали в църквата нямаше да ни уплашат" – си е помислила Цвети Куличева. Толкова твърди са били вярващите тогава.

   Според нея светското и либерализмът нанасят най-големите вреди на църквата, която трябва да плати висока цена, за да остане вярна на Бога. "Ние със съпруга ми платихме цената, но не допуснахме компромиси с вярата си" – завърши тя.

   Таня Младенова - съпруга на п-р Младен Младенов говори за ролята на жените, когато мъжете им страдат. Завършила е фармация и е работила в гр. Клисура, когато Бог призовава съпруга й в пастирско служение. Стават пастирско семейство в Кърджали, но не са им дали жителство, поради което постоянно са ги привиквали в милицията. Уволнили са я от аптеката, в която е работила, а в същото време арестуват съпруга й и го интернират. "Тук ще ви изгният костите" – им казал партийният секретар на селото, в което били заведени принудително.

   "Да отидеш на разпит в ДС е все едно да преминеш една висока планина" – каза Таня Младенова. Тя се е молила за съпруга си, за да може да издържи на психическия тормоз от ДС.

   Агентите-пастори Асен Пейчев и Теньо Танев са ги следили и донасяли за тях на властите. Заради Пейчев е интерниран п-р Стоян Буков. Имало пастори, които са служили на дявола. Например, секретарят на църквата в Кърджали е бил агент и е донасял на ДС за Младен Младенов.

   "Бог да покаже милост към предателите" – така завърши изказването си Таня Младенова.

   Божидар Попов – син на п-р Симеон Попов започна изказването си с "Молитва" на Иван Вазов. Сподели, че като семейство на репресиран Божий служител са имали много трудности. Баща му ги е предупредил, че може да го арестуват и че ще трябва да живеят без него. Думите му били насърчителни: "Бог няма да ни остави!". Той ги е благословил преизобилно, докато Симеон Попов е бил 9 години в затвора.

   През тежката зима на 1953 г. е научил важния урок, че първо трябва да осигуряват отоплението – дърва и въглища, а след това да мислят за храната. Бог се е грижил за тях и не ги е оставил сами в изпитанието.

   В училището са го карали да се откаже от баща си, защото бил предател. Изключили го от Комсомола като син на враг на народа. В характеристиката му било записано, че не трябва да бъде приет в шофьорския курс, защото е син на шпионин. За да си изкарва прехраната, е работил тежка физическа работа – чукал е камъни, бил е бетонджия и изкопчия.

Заключителните му думи бяха: "Бог винаги ни даваше изходен път от нашите страдания".

   П-р Ангел Пилев започна изказването си с изявлението, че има много жени-агенти на ДС в църквите, но все още не са официално оповестени, защото не заемат ръководни постове. В документ на ДС от 1961 г. било писано за две агентки от Библията – блудницата Раав и Далила. Каза, че църквата е стълб и подпорка на истината и тя няма да разреши на агентите на ДС да се изкарват герои.

   Показа документи от Комисията по досиетата за агентурната дейност на агент Клисурски (п-р Павел Игнатов) и агент Николай (п-р Виктор Вирчев). През 1981 г. агент Клисурски е изпратен във Финландия, където се среща с п-р Харалан Попов. През 1984 г. агент Николай е бил пастор в Перник, откъдето дава сведения на ДС за младежката дейност на СЕПЦ. За добрата му агентурна дейност същият е назначен от агентите Диньо Желев и Иван Зарев за пастор на църквата в Бургас. Досието на агент Николай е твърде обемисто - 600 страници.

   "Тези хора не са герои!" – изтъкна Ангел Пилев. Той каза, че предателството е тумор в тялото на Църквата, който трябва да се отстрани. За това е необходима лустрация на всички пастори-агенти, които трябва смирено да слязат от амвоните.

   В заключение отправи призив към наследниците на репресираните пастири да отворят досиетата на своите починали роднини, за да разберат истината за тях и техните предатели.

   Милена Андреева е внучка на п-р Георги Чернев. Баща й Вениамин Чернев, едва 20-годишен, е бил 6 месеца в карцера на затвора. Малтретиран е от ДС, за да подпише дядо й декларация за сътрудничество и да се признае за шпионин.

   До 30-годишната си възраст тя не е знаела нищо за репресиите срещу нейното семейство. Тогава баща й казва, че с дядо й са били с 20-годишна присъда, от която са излежали 13 години в затвора. Думите на дядо й били, че боят в килиите на ДС е бил като десерт. Предпочитали са смъртта пред живота в затвора. Бил им е оказван жесток психологически натиск.    

Чичо й е бил интерниран заедно с баба й и в училището, където е учил, е бил сочен като враг, а на видно място е висял надписът "Врагът е победен, но не и унищожен".    Когато баба й и чичо й се връщат в София, хората в църквата не ги приемат. В нейното семейство никога не се е говорело за Бога, но въпреки това Той я е срещнал и приел. Тя Му е благодарна за тези, които са се молили за тях.

   П-р Младен Младенов каза, че много от пастирите са приемали да служат на ДС. На него също му е било предлагано да стане сътрудник, но той е отказал. Смисълът на живота му е бил да изследва Библията.

   "Ние ще вземем вашия кръст, ще го боядисаме червен и ще го внедрим дълбоко на запад" – така му е говорил партиен функционер.

   Очаква Бог да разтърси духовно България, да подготви обстоятелствата за съживлението и да събере жетвата Си. Надява се да види срутването на системата на Сатана. Цената за това е много молитва и пост.

   Според него има три кръга хора: доносници, агенти и техните защитници, които и до днес не го оставят на мира с клюки и сплетни. Дяволът му е казал: "Не можах да зацапам сърцето ти, но ще те направя черен Петър!"

   За 50 години семеен живот са се местили 30 пъти.

   Още в 1997 г. е казал на пастирско събиране в Костенец, че СЕПЦ трябва да се очисти от агентите на ДС. Убеден е, че днес много пастири служат на ДАНС. П-р Йордан Петров е споделил, че му е предлагано да стане сътрудник в новото време, но той е отказал категорично.

   Завърши изказването си с призива: "Следвайте пътя на наградата на горното призвание в Христос Исус. Никога назад! Който е турил ръката си на ралото трябва да върви само напред!"

   Димитър Куличев е репресиран с брат си п-р Христо Куличев. Сега е на 88 години, но продължава да служи на Бога.

   Каза, че при бурите, недобрите плодове отпадат, но добрите остават. Според него не е необходимо да се ядосваме, че грешниците вършат зло, защото ние сме в Царството.

   Изтъкна, че църквата трябва да изпълнява библейските заповеди "Слушай и помни!" и че не трябва да толерира греха и предателството. В Библията над 400 пъти се казва: "Вярвай!" Ние сме в Царството и работата ни е да го благовестваме.

   Призова младите: "Запомняйте стихове наизуст, защото в затвора няма Библия! Божията воля е описана в Псалм 1 – във всичко, което вършим ще благоуспяваме!

   П-р Делчо Атанасов е повярвал през 1992 г. Убеден е, че след време църквата ще бъде само в домашни групи. Спомня си един разговор със сина на репресирания п-р Ламбри Мишков, който преди да бъде арестуван, му е казал: "Ние не можем да се отречем от Христос!"

   Призова ни да помним миналото, да мислим за настоящето и да виждаме бъдещето.

   П-р Христо Куличев заяви: "Не мога да мълча и не трябва да мълча! Това е призив от Бога."

   Когато е попаднал в затвора казал на Бог, че е готов, ако това е краят на живота му, но ако не е, се посвещава да Му служи, докато е жив. Вярва, че Бог ще го прибере след като си свърши работата на земята.

   Когато са били в затвора с брат си, са хвалели Бога с песни. Цената, която плащаме, се определя от Бог, не от нас, а християнският живот е живот на жертви. Баща му е казвал, че ще е горд, ако децата му бъдат обесени заради вярата си на площад "Св. Неделя" и хората ги заплюват.

   Цитира апостол Яков, който казва, че приятелството със света е вражда против Бога. Не можем да сме в мир със света. Служението ни на Бога започва с нашето отричане от себе си. Апостол Павел казва, че дарбите са различни, но Духът е същият. Пак той ни предупреждава от опасността от многото лъжебратя.

   Амвонът е място, откъдето говори Бог чрез пастира. Ние трябва да изявим Христос като Спасител на всички хора и да Го следваме. От времето на Исус християните са съдени не за това, че вярват в Христос, а за съвсем други измислени неща.

   "Заедно за чиста църква" трябва да стане движение за всеки искрен християнин. Отговорността и призванието ни трябва да бъде да се подкрепяме един друг. Наш дълг е да продължаваме да работим за чиста църква. Това, което църквата в България е преживяла, трябва да бъде познато на всички вярващи.

   Форумът завърши с поднасяне на цветя на роднините в знак на извинение за предателството и неблагодарното отношение на църквата в България към тях.

Тодор Ябълкаров
Секретар на "Заедно за чиста църква"

facebookЗа видеото от форума натиснете тук